Георги Урумов е роден в град Радовиш, тогава в Османската империя. Активно участва в обществения живот на българите в Петричко. Учителства в село Елешница, където през 1872 година разкрива първото новобългарско училище в казата. Член е на Петричката българска община. Като неин представител на 20 май 1878 година, заедно със Стоян Георгиев, подписва в Солун Мемоара до Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.[1] През 1881 година няколко петрички семейства, канят Георги Урумов да отвори закритото през 1876 година българско училище в града. Той не успява и е принуден да напусне Петрич.[2]

Владимир Димитров Поппетров – Майстора е български художник от Македония, едно от големите имена в българската живопис. Твори през първата половина на ХХ век. Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Майстора има принос и като военен художник – създава стотици скици на българските войски, предавайки емоциите в окопите и бита на войната. Той е и първият официален български военен кореспондент.