През 1969 г. Теофан Сокеров завършва блестящо Художествената академия и неговата впечатляваща дипломна работа, картината „Възпоменание“, е откупена от Националната галерия. Овладял безупречно живописните средства, опознал принципите на класическото изкуство и на старите майстори, стъпил върху естетиката на модерната живопис от ХХ век,  Сокеров се явявя със самочувствие на артистичната сцена и преминава през четири стилови периода. Започва с изчистен и лаконичен монументален стил, от който бързо излиза чрез по-звучен и цветен живописно-експресивен начин на изразяване. В края на 1970-те години приема документално-веристичното отношение към образа на т.н. „фотореализъм“ със сложно композиране на пространството, а от 1990-те години трайно се установява в зоната на един епичен и драматичен метафоризъм със сюрреален характер.

            Картината „Вариант“ е създадена през 1978 г. и носи пластическите черти на третия, „фотореалистичен“ период в творчеството на художника. В него той се приближава максимално достоверно до човешкия образ и предметния свят, а фигурите са сякаш колажирани в сложна и богата пространствена логика. В условното и наситено картинно поле са композирани множество персонажи. Дете, хванато за ръка от възрастна жена, старец на заден план, предизвикателно облечена млада жена, ръкопляскащ интелектуалец отстрани ‒ всички възрасти са там в някакво драматично взаимоотношение по житейската стълба, обгърнати от мрак, напрегнати и заслушани в тоновете на нерадостна съдба. Атмосферата е тъмна, тягостна и дори безнадеждна, а лицата на фигурите топло отразяват оскъдната светлина от пламъка на крехка свещ ‒ като плаха надежда. Творбата изразява точно обратното на прокламирания в онези години оптимизъм на комунистическото общество, който задължително е трябвало да присъства в изкуството.

            „Вариант“ красноречиво представя художника като феноменален рисувач и живописец, способен да създава сложни и трудни композиции, да изгражда дълбоки психологически състояния на образите си, да внушава осезателно настроения и чувства.

            В най-новото българско изкуство Теофан Сокеров е големият разказвач, рисуващ с огромно въображение наративна живопис, която се вглежда в състоянията на съвременния човек, в неговите страсти и надежди, в демоничните му постъпки, в трагизма на неговото страдание, в любовта, живота и смъртта му. Изкуството му е епична, символична сцена, на която постоянно се явяват в надреално общуване мъжът и жената, детето и майката, мадоната, разпятието, стълбата, трапезата, животните, предметите. В метафизичното пространство на творбите му всеки образ и предмет е поставен на специално място и  е натоварен с определена роля като част от една вселенска и човешка подредба.

            През 1970-те години Теофан Сокеров е сред най-впечатляващите новатори в изкуството ни, тъй като донася съживяващите звуци на европейската модерна живопис в една доста тъжна и консервативна социокултурна атмосфера.